Град Шумен

Шумен е известен икономически, транспортен, туристически и културен център в Североизточна България.

Възникването и развитието му е свързано с крепостите в източния край на Шуменското плато (в местността Хисарлъка). В известната Шуменска крепост са открити селищни останки от XII век пр. Хр., тракийско селище (V век пр. Хр.), останки от Античността и Средновековието. Впоследствие е обитавана и доизграждана от римляни, византийци и българи.

Теориите за произхода на името на града са много. Твърди се, че получава името си от цар Симеон Велики, тъй като в исторически сведения от XII в. се споменава като Шимеонис – град на Симеон. Други казват, че идва от старобългарската дума шимане - варова пещ, каквито изобилстват на Шуменското плато, или от шума и зашумен във връзка с разположението му в гориста, зашумена местност.

Всички тези предположения са твърде любопитни, но по-важното е, че градът безспорно е бил свидетел на много важни моменти от българската история.

Оттука започва България –
пет пръста в железен юмрук,
обвързани с древно предание…

Химнът на град Шумен предава чрез мелодията си епичния и романтичен дух на славното начало на Българската държава.

Самото разположение на града на върха на триъгълника между две от старите столици на България - Плиска и Велики Преслав, и Мадарското плато с единствения по рода си скален релеф – Мадарския конник, е показателно за неговата значимост в ключови за българската памет събития – създаването на Аспарухова България през 681 г., възникването на държавните институции, покръстването на българите…. Тук е средището на създаващата се народност, държавност, религия, писменост, култура.

На платото над града - природен парк „Шуменско плато“, е разкрита Шуменската крепост (Стария град), днес добре проучен, консервиран и частично реставриран историко-археологически резерват.

Интерес предизвикват и възникналите в периода ХІІ-ХІV в. скални манастири - средища на религиозен и културен живот, разположени по труднодостъпни скални венци по източните и южни склонове на платото.

В границите на парка, извисяващ се гордо над града, се намира внушителният паметник „Създатели на Българската държава”, издигнат в чест на 1300-годишнината от създаването на държавата. Художествената му концепция е обвързана с идеята за създаването, развитието и възхода на Първото българско царство (VII – XI в.). Величествените скулптури, най-голямата в Европа мозайка-триптих на открито, тежащият 1000 тона гранитен лъв, цялостната организация на пространството респектират и те карат да се чувстваш горд, че си част от един славен и мъдър народ.

Специфичните природни условия на парк „Шуменско плато” благоприятстват развитието на богата растителна покривка. Горите заемат 90% от територията на парка. Разнообразието от растителни и животински видове е голямо – значителна част от тях са с природозащитен статус.

Платото е с интересен карстов релеф, изключително богат на неповторими образци от неживата природа, като атрактивни повърхностни и подземни карстови пещери. Открити са около 60 пещери. Най дълга е „Зандана“ - 2225 метра, „Бисерна“ и „Тайните понори“ са сред 25-те най-големи пещери в страната, като последната е и сред най-дълбоките в Европа.

Паркът е чудесно място за отдих, спорт и туризъм през всички годишни сезони.

Шуменци ревностно поддържат и развиват създадените от предците им културни традиции. Градът не само претендира за първото по българските земи театрално представление – „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни; за отварянето на първото килийно училище за девойки и първото класно Девическо училище, на едно от първите читалища в страната; за първата българска повест „Нещастна фамилия“, написана от видния възрожденец и основоположник на българския театър Васил Друмев; за първия симфоничен оркестър на унгареца Шафран; за първия военен оркестър….

И днес Шумен е учебен и културен център с две висши учебни заведения - Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” и Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ към Националния военен университет „В. Левски”, колежи, театър, библиотеки, музеи и др.

Градът разцъфтява особено през месец май, когато е Празникът на Шумен с майските културни празници, Друмевите театрални дни, конкурсът за пианисти и цигулари и още много интересни прояви.

През октомври оживление внасят Карнавалът на плодородието и атрактивната възстановка на битката между турския гарнизон на Шуменската крепост и войските на Владислав Варненчик през 1444 г. „Доблест и слава“.

Забележителности на града са църквите „Свето Възнесение”, „Свети Три светители”, арменската църква „Св. Асвизазин“ (Света Богородица), Томбул джамия - вторият по големина действащ мюсюлмански храм на Балканския полуостров. Къщите музеи на революционера Панайот Волов – един от апостолите на Априлското въстание, на възрожденеца Добри Войников, на унгарския преселник и шуменски общественик Лайош Кошут, на големия български композитор Панчо Владигеров. Сред архитектурните паметници са Часовниковата кула, най-старата сграда в Шумен – Безистена, първото класно девическо училище – „Андрейково училище”, оригиналната Куршум чешма (1769 г.) - покрита с оловни плочки, откъдето е получила името си.

В богатата сбирка на Регионалния исторически музей се съхраняват находки от различни епохи. В него се организират и интересни за шуменската общественост и гостите на града изложби и конференции.

Шуменският военен гарнизон е неразделна част от историята и съвремието на града. Музеят на гарнизона съхранява и популяризира историята на военните поделения и бойната им слава.

Освен като голям занаятчийски център на казанджии, ковачи, златари и др., през XVII-XIX век Шумен се прочува и като търговски център.

Шуменци се гордеят с прочутата бира на създадената през 1882 г. с чешки капитал пивоварна „Шуменско пиво”. Мястото за построяването на фабриката е избрано заради уникалните качества на водата, която извира от карстовото Шуменско плато.

В местността Кабиюк, на 13 км североизточно от гр. Шумен на Шуменското плато, е съхранена традицията за развъждане на коне, датираща от 1864 г., когато Митхад паша открива първия български конезавод.

„Кабиюк“ ЕАД е една от най-големите фирми в аграрния сектор в общината, с добри резултати в зърнопроизводството и животновъдството, в което основната цел е поддържане на генофонда на коне, свине и овце. На територията конезавода са разположени първият в България „Музей на коня“, лятната резиденция на княз Батенберг – „Музей на Съединението“ и експозиция от икони.

Дружество „Шуменско пиво“ също продължава да бъде сред значимите производители не само в региона и страната, а и извън пределите й и да носи славата на града.

Група „Фикосота“, Група „Херти“, „Лавена“ АД, „Домейн Бояр“, „Тропик“ АД, „Ризов“ ООД, „Мадара“ АД, „Хан Омуртаг“ АД и много други фирми са специализирани в различни производства, имат добри финансови резултати, осъществяват износ за международните пазари - Германия, Англия, Полша, Русия, Скандинавските страни, Източна Европа и Близкия Изток.

„Алкомет“ АД е една от големите фирми в страната и единствена специализирана в производството на алуминиев прокат и изделия от алуминиеви сплави. Близо две трети от производството е насочено за износ.

Има още много неща, с които привлича и изненадва градът, от който започва България, съчетаващ история, красива природа, хубави хора и традиции… просто трябва да съумеем да се потопим в уникалната му атмосфера.

 

Страницата е обновена на 13 март 2017, 09:57 часа
Назад
Върни се горе